Borovitza: The divine voice of the earth

Дали и в България вече е дошло времето, в което истински изкушените могат да си позволят създаването на наистина ограничени  серии вина от не големи масиви лозя, с внимание към всяко гроздче още далеч преди да е започнало да зрее? Двама от най-опитните в занаята – Адриана Сребринова и Огнян Цветанов – повече от шестнайсет години показват, че това е вярна посока със своите зашеметяващи и различни от всички други вина. И макар едва отскоро да  имат пълната свобода да творят чудеса  в избата,  сгушена сред Белоградчишките скали в близост до село Боровица, едва ли има някой изкушен от виното, който да не е опитвал поне веднъж марките Maxima, Sensum или Dux. И да не ги е запомнил завинаги.

Началото на този забележителен поглед към виното е поставено през 1999 г., когато на изложението Vinexpo в Бордо, двамата биват запленени от австралийското E&E. Black Pepper Shiraz. Макар дотогава у тях да зрее намерението да се захванат със създаването на собствен продукт, именно това е подтикът, който им показва, че времето за първата обща крачка вече е дошло .

Една от ключовите думи, с която може да се характеризира работата на Цветанов и Сребринова е експеримент. „Самият ни старт беше експеримент – дали ние, хора без лозе, изба и без особени финансови възможности, можем да направим вино, което грабва от първата глътка и се помни дълго”, споделя  Адриана. Първият опит с „Максима” се оказва успешен и им показва, че са на прав път.

Първоначално вината Maxima се правят в различни изби из цяла България, като двамата вземат най-доброто грозде от специално подбрани лозя. Постепенно се появяват и сериите Maxima Reserve и Maxima Private Reserve, при  които виното отлежава по-дълго в дъбови бъчви. Отзивите и на световно признати експерти, и на любителите на виното са възторжени, a бутилките не се задържат дълго по рафтовете. И двамата обаче съзнават, че е време за следващата, най-решителна стъпка – установяване в определен район, който позволява получаването на истинско тероарно вино.

Самият Огнян Цветанов, който е с докторска степен в областта на винарството, оприличава тероара на Спящата красавица, често цитирайки един голям авторитет в тази област: „И в приказката, и при виното Принцът обира лаврите – той прави нужното и накрая представя своята Красавица на света. Да не забравяме обаче – Спящата красавица е тази, която има магията. Всеки с благородно потекло може да я събуди. А дали Принцът би успял пак другаде? Съмнявам се …“.

Макар, че вината за серията Maxima са от лозя от Южна България, погледите на Огнян и Адриана накрая се спират на Северозапада. Въпреки че районът е наричан пренебрежително „Северозападнал“, и за двамата по-точната асоциация, особено по отношение на условията за правене на вино е „Северозапазен“. Релефът тук е хълмист, а почвите около Белоградчик пък напомнят за едноименните скали – червени и песъчливо-каменисти са, което е идеална предпоставка за отглеждането на отлични лозя.

Новосъздадените лозя са предимно с по-нови за България сортове, а за традиционните се предпочита  гроздето да е от над 10 годишни насаждения. Именно старото лозе дава цялостният облик на гроздето, който после то пренася по един „алхимичен“ начин и върху самото вино. Резултатите отново показват, че си е заслужавало – появяват се шедьоври, като вината от серията Borovitza “Great Terroirs”, Sensum и Dux. Тези великолепни вина намират своя дом в Боровица, където една изоставена изба от времето на социализма е превърната в техен истински храм –  без да парадира с мащаби и архитектура, просто напомняйки, че най-важната е – не тя, а виното.

Независимо от малкия размер, тук се правят вина, нито едно от които не прилича на някое друго. Дори и в рамките на едно лозе,  те  могат да са напълно различни. При отлежаването също има множество вариации – в бъчви от френски, американски и български дъб, а времето за отлежаване също е различно. Вината от едноименната серия на „Боровица” имат и остроумни имена – на бабата, която сама гледа лозето си, тъй като децата и са в града (Granny) или на Енрике Иглесиас, който при концерта си в България е предпочел едно от вината на избата (Cuveé Enrique).

Новият невероятен шедьовър на избата е повлиян от идеите на средновековните монаси. Те предпочитали да работят само с по един бял и червен сорт и не използвали купажирането, защото смятали, че чрез земята чуват Божия глас, а ако смесят гроздето или вината, посланието ще се замъгли. Този техен импулс поставя начало на търсенето на тероарната изява във вината, на откриването и възхвалата на разликите в „гласа“ на различните парцели.

Един метеорит, открит в района на Боровица, разширява тази тероарна концепция отвъд рамките на земното. Късчето материя, дошло от дълбините на космоса, прекарва част от земното си съществуване в бъчва с пино ноар – любимия червен сорт на средновековните монаси.

Така виното получава освен „божия глас“ от земята и енергия от онова място, където може би се срещат материалното и нематериалното. Затова и името му сякаш си идва само – Vox Dei. За да може всеки опитал от този вълшебен „Божи Глас“ да се чувства сякаш по-близо до Него. В „Боровица“ вярват, че това наистина е Гласът на Този, който ни обича, напътства и закриля. А не е ли това всичко, от което се нуждаем?

„Вярвам, че да правиш такива отличителни вина е повече философия и начин на живот, отколкото бизнес”

Ognyan Tzvetanov, Ph.D.