Ognyan Tzvetanov and the absolute note
/
/
Ognyan Tzvetanov and the absolute note

Ognyan Tzvetanov and the absolute note

Огнян Цветанов

Ognyan Tzvetanov and the absolute note

(в памет на Огнян Цетанов)

Отиде си Огнян Цветанов (24 януари 2016).

Внезапно, тихо, в един от тези ледени зимни дни, оставяйки след себе си голяма празнина. Без него българското вино няма да е същото.

Огнян не беше един от онези сладкодумни (празнодумни) производители. Затворен и изначало недоверчив, беше от онези хора, които първо те изучават и се опитват да те разберат, преди да се разкрият пред теб. Поведение обичайно за дълбоките хора. Огнян беше такъв – под привидно костеливата черупка се криеше голямо и щедро сърце, а зад недоверчивия поглед зад очилата и често скептично свитите устни – буден, пулсиращ и вечно любопитен ум.

Такива бяха и вината на Огнян, отразяващи характера на човека, който ги правеше – дълбоки и високо интелектуални. Защото Огнян беше един от малцината в България, който  наистина беше разбрал какво е виното. Не какво виното показва, а какво крие, каква е есенцията му. Защото истински същественото, както казва малкият принц, се вижда само със сърцето.

Огнян обичаше искрено това, което правеше.

Обичаше Белогрдачик, неговите мистериозни и мистични скали и вярваше в техния тероар. А тероарът, както другаде по света отдавна са разбрали, не е просто съвкупност от физически фактори (климат, почви и прочие), а е нещо много повече – една уникална вибрацияенергията на съответното място. Огнян и Белоградчик вибрираха на една честота и това се усещаше във вината му. Трудно е да се опише с думи, то е просто усещане. Усещането за тотална хармония, за центрираност във виното, усещането, че всеки негов елемент е там където е, където трябва да бъде. Наскоро пихме с двама приятели производители от Италия на гости в София бутилка на Огнян. Запомних коментара на един от тях: “ Виното е толкова фокусирано, толкова изчистено. То е като абсолютната нота“.

Огнян-цветанов-снимка

Сега човекът, който умееше да прави вина като „абсолютна нота“, вече не е сред нас. И това, което той знаеше и беше разбрал за виното, ще си отиде завинаги с него.

Или може би, не?

Всъщност – не!

Той ще продължи да бъде с нас, до нас, край нас с всяка бутилка, в която е вложил от себе си, от душата си.

Защото Огнян беше истински vigneron, истински винар, малката изба в Боровица, където живееше, беше изградена с години упорит труд, стъпка по стъпка, заедно с партньора му Адриана Сребринова. Огнян не беше винен предприемач, както повечето производители в България, за него виното не беше бизнес, то беше просто живота му.

И точно това даваше една трудно доловима, но съществена разлика между неговите вина и тези на винените бизнесмени – неговите имаха душа.

Огнян-цветанов-снимка.-2jpg

Защото той живееше в Боровица, защото гроздето му идваше от лозя, засадени от неговите ръце или от малките лозета на възрастни местни хора,  които го обичаха и уважаваха, защото вината ги правеше той самият, защото дори последният му дъх беше там, до виното зреещо в бъчвите, когато инфарктът е покосил  сърцето му.

Просто защото Оги искрено обичаше и разбираше виното и виното му отвръщаше с любов.

Оги винаги се е интересувал от честоти и предаватели, още от времето когато се записва в клуба на радио любителите в България. Той и тероарът на Белоградчик, определено бяха намерили някаква своя тайна честота, на която си общуваха и това се усещаше във вината му.

Благодарим ти Оги, че беше сред нас, няма да те забравим, теб и твоето вино, неговата музика, неговата абсолютна нота ще звучи още дълго в душите ни.

Николета Дикова

Share this post

Start typing and press Enter to search

Shopping Cart

No products in the cart.

en_USEnglish