Словения – малка страна, големи вина

Характеристика:

Територия: 20 273 кв. км  (24 000 ха. лозя)
Столица: Любляна
Население: 2 051 000
Официален език: словенски
Климат: субсредиземноморски по крайбрежието,
умереноконтинентален във вътрешността,
алпийски в районите с по-висока надморска височина
Средни температури: юли: 21°C, януари: -2°C
Часови пояс: Централно европейско време GMT+1
Парична единица: евро

Причината, която ме накара да отида в Словения е, вярата и убеждението, че там ще открия вината които търся, вина които говорят за произхода си, които са със собствено лице и отличаващи се коренно от индустрията от цял свят, която ни залива през последните години. Знаех съвсем малко за словенските вина, но интересното е, че те откриха мен преди да го направя аз, в един от емблематичните софийски ресторанти на улица „Вишнева”, където след като дегустирахме български вина с подобни характеристики, собствениците решиха да отворят бутилка словенско вино, подарено им от приятели върнали се наскоро от там. Имах щастието това да бъде вино от емблематичен производител, което силно ме впечатли. Това ме отведе на някои от големите изложения в Европа, където дегустирах словенски вина и съвсем логично пътуване до Словения, която е на само 1000 км. от София. Изумително красива страна, в която още с влизането от границата имаш чувството, че мястото на всяко дърво, поляна и всичко останало е проектирано предварително, единствената страна в Европа съчетаваща Алпите, Адриатическо море, Карстовия регион с най-красивата пещера в Евпрота (Постойна яма) и Пононските хълмове и равнини.

Всеки от нас е чувал  определението за нея като „Малката Швейцария” , но през последните години, Словения претърпява бурно развитие във винения сектор и все по-често е наричана „Нова Зеландия в сърцето на Европа”, „Новото Колио”, „Европейската Нова Зеландия”, „Възможно най-забележителната винена култура в целия свят и безспорно в Европа”. Точно в Словения ( гр. Марибор) се намира и най-старата лоза в света, на цели 400 години. Голяма част от винопроизводителите използват, от максимално щадящ подход при отглеждането на лозята и производството на вината си с минимално количество сулфити, до „био”, „органик” и „био динамика” и всичко това на едно много високо ниво.

Обградена от Австрия, Унгария, Хърватска и Италия, тя винаги е била повлиявана от тяхната кухня, винопроизводство, икономика, култура и всичко останало. През последните години, Словения претърпява невероятно развитие във виното и днес Словенските винари, които в повечето случаи са и собствениците на избите, показват вина на световно ниво както от местни сортове (Teran /Refosk/, Zelen, Laski Riesling), така и от международни. Оформя се една нова маркетингова култура на „занаятчийски” производители, поради малките количества вино което произвеждат, които понякога са само няколко стотин бутилки. Ето и обяснение на това, защо словенските вина са сравнително малко разпространини извън страната. Въпреки това, нивото и изискаността на словенските вина за разпознати по целия свят. Разбира се не по супермаркетите и дискаунтърите, а все повече ресторантьори включват Словения в листите си, включително и собственици на ресторанти с три звезди от Мишлен (Michelin), като емблематичните „Heston Blumenthal –The Fat Duck” и „Alain Ducasse”. Това обяснява, защо през 2007 на„Decanter World Wine Awards”, Словения обезмисля състезанието в Цетрална и Източна Европа.

Основните винени региони в страната са Подравие (североизточна Словения и граничи с Австрия, Унгария и Хърватска) , Посавие (югоизточна Словения, на границата с Хърватска) и Приморски (югоизточна Словения на границата с Италия), като значими за висококачестветите вина са основно Подравие и Примарски регион, в който се намират по-добрите 2/3 от „Collio”, с който Италия така се гордее.
Особеностите на климата в страната, дава отговор на логичното съотношение бели към червени вина – 80% на 20%, а това на висококачествени към трапезни е 70% към 30%.

Предимно бели вина като Шипон (Фурминт) Ризлинг, Гевюрцтраминер, Рейнски Ризлинг, Лашки Ризлинг (Велшризлинг) и Совиньон Блан се произвеждат в североизточната част до границата с Австрия и Унгария (Подравие), а Пино Гри, Шардоне, Совиньон и местни сортове като Ребула и Зелен в северозападната част, до границата с Италия (Приморски регион). Любопитен факт е, как е произлязло името Шипон на местния сорт Фурминт. Произлязло е по време на окупацията на войските на Наполеон, когато офицерите отпивайки от чашите казвали „ Si bon! Si bon!” и тъй като кръчмарите не говорили френски, те чували просто „Sipon” и започнали да наричат сорта Шипон и така това странно име се е запазило и до днес.

При червените сортове Пино Ноар и Мерло имат известна представителност за Подравие и Посавие (югоизток, до границата с Хърватска), където фокуса е основна върху Блауфранкиш, но най-отличителното червено вино е Теран (Teran) от подрегион Крас от регион Приморие, който е получен от местна версия от Рефоск (Refosco), отглеждан на червени почви.

Самите собственици ви посрещат в избите, а в тези със средна големина (отговарящи на повечето наши малки винарни), винарите и хората отговарящи за износа. С виното винаги получавате уникално вкусен домашно приготвен хляб, салами и местни сирена. Тогава за пореден път си отговаряте на въпроса къде е истината за истинските вина и храна, а тя определено не е в индустрията.

Магията на Словения, на характерната й винена култура, всичко това трябва да се види, докосне, да усетиш аромата и вкусиш атмосферата наоколо.  Аз със сигурност ще се върна там и ще заведа със себе си хора, търсещи нещо ново и истинско.

Вижте какво казват световните имена във виното:

Writing on Slovenia – New Zealand in the heart of Europe

„I’m passionate about Slovenia; a stunningly beautiful country which is making superb wines too.  Admittedly not cheap but the best really are worth every penny and can stand up among the world’s most exciting.  Like New Zealand, it excels at whites and with just a few superb top end reds.”

Нова Зеландия в сърцето на Европа

„Впечатлена съм от Словения, изключително красива страна, която произвежда също така и изключителни вина. Естествено не евтини, но добрите заслужават всяко пени и могат да се наредят сред най-добрите в света. Като Нова Зеландия.

Caroline Gilby MW

„Angela Muir MW recently described Slovenia as the New Zealand of Europe, others call it “the new Collio”, but either way, Slovenia has certainly been punching above its weight in recent years.”

„Ангела Мюр MW наскоро описа Словения като „Европейската Нова Зеландия”, други я определят като „Новото Колио”, но и в двата случая, Словения несъмнено се разви бурно през последните години.”

Angela Muir MW

„Slovenia’s is possibly the most unusual wine culture in the world, certainly in Europe. During a brief visit there last November I tasted some of the most distinctively delicious wines to have come my way for several years, and some of the worst.”

„Словения е възможно най-забележителната винена култура в целия свят и безспорно в Европа. През краткия ми престой миналия Ноември, дегустирах някои от от най-отличителните и възхитителни вина за последните няколко години, а също така и някои от най-лошите.”

Jancis Robinson MW