Сгушена сред белоградчишките скали и в близост до едноименното село, винарска изба „Боровица“ е ориентирана предимно към създаването на сравнително ограничени партиди вина с изявен характер и носещи спецификата на тероара, а Северозападна България е регион, който предлага добри възможности за получаване на грозде и вино с отличителни характеристики.

Поради изключително ограничените количества на преработваното грозде, вината, произвеждани в изба „Боровица“, са в минимални количества, но със силно изявен характер, отразяващ спецификата на тероара. Част от лозята са разположени под известните белоградчишки скали върху червена песъкливо-камениста почва.

Чрез проекта WIN Wines се предлагат три селектирани и ограничени колекции от вината на избата: колекциите Borovitza, Great terroirs и лимитираните серии от единични бъчви с работни етикети.

„Вярвам, че да правиш такива отличителни вина е повече философия и начин на живот, отколкото бизнес.“

Огнян Цветанов, Ph.D.
Собственик/Винар

Сред красивата панорама на Белоградчишките скали, в двора на „Боровица“ – малка изба с изключителни занаятчийски вина – расте чуден дъб с два ствола. На 260 години. Оцелял след погромите на три пожара. Днес топлата есен е обагрила красиво листата му. В клоните чуруликат птици. Подухва. Двама опитни енолози – Огнян Цветанов и Адриана Сребринова – са създателите на „Боровица“, а дъбът е сякаш символ на тандема им, жив и след като единият си е отишъл от този свят, а другият продължава да прави техните неповторими вина, останал верен на принципите и общата мисия.

Огнян Цветанов, с докторска степен в областта на винарството, вече работи като консултант в изба „Магура“, когато кани колежката си Адриана Сребринова, за да й покаже невероятния потенциал на Северозапада. Професионалист, с повече от 25 години в бранша, тя му отказва няколко пъти, както впрочем и всички останали, към които се е обърнал. Регионът е известен като Северозападнал, никой не вярва, че тук стават добри вина. Налага се той и директорът на избата да отидат до Брестовица, където работи тя в онзи момент, и да й занесат мостри на вина, отлежавали в бъчви от регионален дъб. „Реших, че това е клопка, проверка – връща се назад във времето Адриана Сребринова. – Определях вината като северноиталиански, френски, испански. За мен те нямаха български нюанс.“ След няколко часа спорове тя вече пътува за региона, за да вземе лично проби. В момента, в който зърва лозята и гроздата и помирисва виното, решава да остане.

По отношение на условията за правене на вино регионът се оказва истински бисер – Северозапазен, както обича да го нарича тя. Уникалният му потенциал често втрещява чуждестранните енолози, които го посещават. „Не могат да повярват, че имаме злато, по което ходим и не го използваме. Наш приятел засади дълга ивица лозе, край Видинско, на която може да се види тероарът на цяла Франция – от Бургундия през Бордо до Долината на Лоара.“ Хълмистият релеф и почвите около Белоградчик, напомнящи за едноименните скали – червени и песъчливо каменисти, са идеална предпоставка за отлични лозя. Наличие на много пещери, разнообразна почва, съвършен климат за хора и за трайни култури. „През деня е топло – обяснява Сребринова. – Гроздовете успяват да натрупат градусите, необходими за узряване. А нощно време е хладно и лозята почиват. Стане ли привечер, неизменно, от реката ли, от Балкана ли, започва да духа хладен въздух. Тази температурна разлика води до постигане на баланса, така търсен от технолозите. Човек нищо не може да сътвори. Той може да запази, да продължи, да доразвие, но не може да сътвори. Природата създава.

В пещера Козарника работи смесен екип от спелеолози, антрополози и други специалисти, част от тях французи, които идват да си купуват вина. Броят: „Ун, дьо, троа…“ „Какво броите?“ – ги питам. „Ти знаеш ли, че има 20 вида птици в района на избата. Тук виреят прилепи, изчезнали в Европа отпреди повече от 150 години, защото те живеят в почти стерилна среда…“ Това признание на мен ми говори много.“

Въпреки изключителния тероар обаче следват разочарования със собствените им вина, които правят в чужда изба, защото не могат да контролират процеса. Със смесени чувства, на крачка са да напуснат региона, когато случайно узнават за винарска изба, изоставена отпреди 30 години.

„Мястото беше обрасло с дървета. Копривата, станала като храсти с огромни стъбла, скриваше сградите. Личеше само червената къща.“ 2005-а е и те решават да рискуват. Същата година закупуват Гъмза, правят елексир и го предлагат една вечер на двама ценители на виното, така, да видят как се справят. На следващата сутрин и двамата са в избата, искат да изкупят цялото количество. Което им подсказва, че пътят е правилен. Хората разпознават истинския продукт, виното, което правят години наред, близко до вкуса им.

Но това се оказва истински кошмар, защото никой не иска да продава на чужди хора. Местните ги гледат под око. Не ги познават. Не вярват, че ще правят лозе. Първите 300 декара, които закупуват, са на място, на което никога нищо не е расло. Много трудно, но успяват да се освободят от тази земя и правят лозе на други 80 декара. Но не преценяват, че почвата е уникална. Засаждането трае 3-4 дни. Много горди от построените като войници лозички, те решават да се похвалят. Канят приятели на пикник. Привалява. Изчакват на чаша вино, докато отмине дъждът. Като отиват на лозето, какво да видят, лозичките висят във въздуха. Обясняват им, че ако до седмица не ги презасадят, ще изсъхнат. Те са енолози, винари, но не и лозари. Оказва се, че плугът не се е справил с пясъчно-глинестата почва като бетон и „лапичките“ му са подскачали и не са затискали лозичките. С трактори, краката във вода, петдесет човека – всички, които са се отзовали – за една седмица презасаждат 30 хиляди лозички.

Сортовете им препоръчва техен консултант, французин, работещ към две елитни шата, едното от които е в топ 3 на света. Марсан и Русан е категоричен той. Те очакват някаква Сира. „Белийв ми, белийв ми! – все повтаряше Матийо. Израснал е на такава червеникава почва, с високо съдържание на желязо. Факт е, че той коленичи, когато видя земята, и я целуваше. Вие имате съкровище, вярвайте ми. Беше много амбициран да постигне успех и успя. И ние успяхме. И районът успя. Защото никой не свързваше Белоградчик с грозде, никой не вярваше, че тук може да стане вино. А вината ни още преди 7-8 години стъпиха на световната сцена.“

Изложението, на което Цветанов и Сребринова получават международно признание за ексклузивните си вина, е престижният конкурс на Декандер в Лондон през 2006-а, на което техен приятел показва първото им вино, направено в района – Maxima, реколта 2003. Получава бронзов медал. За първи път вино от Източна Европа е така високо оценено. След това организацията на конкурса две години подред иска проби от изба „Боровица“. И три години виното е заслужено наградено, а накрая получава стикер, че е изключително. Ценителите връщат към талантливия тандем съобщение за добра инвестиция, добро попадение. Оказва се, че и от ограничени парцели могат да се творят чудеса – великолепни, различни вина, които оставят дълготраен спомен.

Без да разберат, двамата енолози са посетени и от екипа на Джансис Робинсън и Хю Джонсън и се появяват  в „Световния атлас на виното“, 2008. С право се гордеят, че в прочутата библия на енолозите са представени девет български вина, три от които от техния регион, а две – от „Боровица“ Maxxima и Sensum. 2014 пак са там – този път с ексклузивния DUX.

розета и ограничена партида от оригиналното естествено пенливо вино Ognyan Tzvetanov Premiere Cuvée. „Като засадихме един клон с Шардоне, оказа се, че при смачкване на гроздето се получава силно наситен портокалов цвят, който впоследствие при ферментация прави нюансите на виното оранжеви. В повечето случаи, за да получат подобен цвят, колегите трябва да настойват виното часове или цял ден. А при нас още в началото се получи цвят „фанта ориндж“. То е една от перлите на нашата изба. Оранжевите вина са хит – в Англия и в САЩ, особено по винените барове. Освен това са рядкост. Хора, които разбират, твърдят за нашето, че не са пили толкова нежно оранжево вино. Първото създадохме през 2008-а. Втори път през 2014-а, която беше малко трудна година. Направихме и през 2017. Възможностите на региона са огромни.“

Дует, изучил се заедно, израснал заедно. Той облича виното с наука, прецизен и точен. Тя гледа на нещата по-макро, организационно и технологично. Двамата са си коректив. Имат един поглед. Често няма нужда от думи. Редовно разсмиват помощниците си, когато трябва да се избере една от десет проби и той знае тя коя ще избере, те, всички знаят и въпреки всичко правят тези слепи проби, а момчетата се забавляват. За съжаление, животът решава друго. Странно ли е, че тридесетина дена преди да си отиде, той иска от нея много сериозно обещание, че ще продължи делото им дори да остане сама. Тя първо се смее, но после обещава и след няма и месец осъзнава какво е казала. И вече почти три години продължава. Екипът е зад нея. Приятели я предават. Не вярва, че е възможно така бързо да се забрави една личност, неговата философия и мечта. Утешава се, че животът може би е такъв. Вчера е бутилирала вино, на което той много се е радвал с етикет Oggy’s dream (Мечтата на Оги). „Докато има лозето, виното, ще го има и него тук. Пускаме му от време на време балонче с капчица вино вътре. Всъщност това може би е повече за живите…“

За поръчки: 0887 410 619
За дегустации: 0887 806 222; 0887 806 200
GPS координати: N 43 35 202 E 022 45 508
Адрес: с. Боровица, общ. Белоградчик
(направление Ружинци – Белоградчик, преди с. Боровица вдясно )